Цветан Василев: Рекетът е държавна политика от 2009 г. насам

Скрийншот: Bulgarian Military

Цветан Василев коментира темата ‘Дунарит’, военните пазари и кражбите на бандата на Пеевски за специализирания сайт за новини в отбластта на отбраната Bulgarian Military.

"Преди всичко бих искал да подчертая, че „Дунарит” беше един от многобройните индустриални активи, придобити чрез де факто SPV фирми, финансирани от КТБ. Историята и развитието на „Дунарит” след влизането му в инвестиционния портфейл на КТБ е показателна за философията на нашето управление и на инвестиционната ни политика. При приватизацията си през 2004 г., „Дунарит“ беше практически фалирала компания с годишен обем на производство и продажби от 1-2 млн. лева и дългове от над 30 млн. лева. С търпение и професионализъм, „Дунарит” се превърна в рамките на 10 години в една от най-стабилните във финансово отношение фирми от бранша и желан партньор за редица международни компании като АТК, Дженерал Дайнамикс и пр. Естественo, това не би било възможно без адаптацията на производството към съвременните изисквания за качество и продуктова диверсификация на пазарите, инвестициите в машини и производствени мощности (над 40 млн. лева за периода), включително и в единствената камера в български завод за унищожаване на взриватели, инвестиции в нови продукти, включително и чрез съвместни разработки с водещи компании като АйЕмАй, и т.н.", подчерта банкерът.

"Склонността към одържавяване, която забелязваме в последно време, определено показва носталгия по формулата на Мултигруп (на Държавна сигурност), когато многобройни негови структури бяха застанали на входа и на изхода на работещите държавни фирми. Нямам съмнение, че тази шайка, с лице Пеевски, не иска да развива и управлява, а да източва. Затова държавната собственост е много удобна за тях. Аз не съм убеден, че те „искрено” желаят да национализират „Дунарит”. Тезата за национализация е много удобна за популистката им пропаганда. Знам със сигурност, обаче, че мотивът е много прост — те не искат да позволят на Е. Гебрев да заплати 60 млн. лева в масата на несъстоятелността на КТБ. За да осуетят това, те превърнаха абсолютно противозаконно ДКК във факторингово дружество, което заплати на КТБ около 2 пъти по-малко, но за сметка на това Пеевски, чрез Виафот и ДиПи Инвестмънт, беше щедро възнаграден от синдиците с активи за над 150 млн. лева. Естествено, мълчат и Борисов, и прокуратурата", допълни той.

"Нека не забравяме, че военната индустрия не беше толкова апетитна хапка дълго време. Възстановяването на пазарите определено започна след 2009-2010 г. В  същото време, поддържането на производствените мощности изискваше инвестиции, което не се вписва в „инвестиционните планове” на властелините на държавата. Все пак, някои бяха видели потенциала своевременно, след като си поискаха по 50% безвъзмездно от „Дунарит” и „Авионамс” още през 2009-2010 г. Тогава, за да запазя главното — банката, към чието унищожаване с идването на Борисов на власт се беше фокусирала една финансово-медийна група, която беше партньор на Борисов в първото му правителство —прехвърлихме акциите на компания, избрана от добрия приятел на Борисов по това време Сталийски. Това си беше класическа форма на рекет, която стана норма на управление след идването на Борисов на власт. След това си откупихме същите акции през 2013 г.", разказа Василев.

"Вече съм имал възможност да кажа в интервю за Сашо Диков, че за известен период от време собственици в „Дунарит” бяха лица от кръга на Сталийски-Борисов. В резултат на това, след обратното изкупуване на акциите от Хедж Инвестмънт (отттам е основният дълг на фирмата към КТБ), групата се обогати с около 25 млн. евро. За тези транзакции разполагам с документи, включително и за по-нататъшното движение на парите към офшорни сметки. Публично известно е от други мои интервюта, че Пеевски поиска през май 2014 г. чрез адвоката си Ангелов същите 50% от „Дунарит” наред с други активи на банката, за които той не е имал никога никаква заслуга. След отказа ми да отговоря на този рекет, последва рейдърската атака срещу КТБ, организирана чрез прокуратурата, но подкрепяна медийно от почти всички медии, включително и държавните", изясни той.

Освен това, банкерът коментира серията от опити да се превземе Дунарит от шайката на Пеевски от 2014 г. насам: "След поставянето на КТБ под особен надзор на 20 юни 2014 г., започва бясно превземане на фирмите с най-значимите активи от страна на Бисер Лазов, очевидно под контрола и с одобрението на Пеевски. Една от първите фирми, които този крадец и лъжец опитва да превземе, е неслучайно „Дунарит”. Опитът му е осуетен, независимо от натиска, заплахите и, разбира се, съдействието на партньорката му по лъжи и кражби Албена Андреева, която съвсем „случайно“ се озовава в ролята на изпълнителен директор на Хедж Инвестмънт. За ролята си в спасяването на  „Дунарит” и запазването му като сериозен актив за тогава все още желаното възстановяване на КТБ, двамата членове на борда на Хедж Инвестмънт – Мартин Апостолов и Людмила Илиева, се сдобиха със скалъпени обвинения от „доблестната” българска прокуратура. А интересен факт е, че едно от предложените лица за член на съвета на директорите на „Дунарит”, е бившият съсобственик във фирмата от времето на Борисов-Сталийски — Мирослав Миленов. Това само потвърждава симбиозата между Борисов и Пеевски в разграбването на активите на КТБ. Много често ме обвиняват, че тези активи не са били оставени в ръцете на синдиците на банката, за да се разпоредят в „интерес на държавата”.

Цялото интервю може да прочетете на български на сайта на Bulgarian Military.